Антропософски кръг Изис - София · Блог

Щефен Хартман ще гостува в България през 2027 г.

Fri, 11 Sep 2026 21:00:00 GMT

Щефен Хартман (Хамбург) потвърди посещението си в България от 29 до 31 януари 2027 г. и обяви темите на своите събития:

Петък, 29.01.2027 – В търсене на Светия Граал
Лекция с музика
Събота, 30.01.2027 – Как да намеря Граала в днешно време?
Семинар с лекции и дискусии, музика и медитация
Неделя, 31.01.2027 – „Добре темперирано пиано“ от Йохан Себастиан Бах и зодиакалният кръг
Публичен концерт

Място, начални часове и цени – ще бъдат обявени допълнително.

Музика за свободните хора

Thu, 09 Apr 2026 21:00:00 GMT

Публикувано във вестник „Антропософски вести“, бр.95

В края на януари и началото на февруари, Щефен Хартман (Германия) за пети път гостува в България. Той е вече добре познат сред българската аудитория като интригуващ лектор и виртуозен концертен изпълнител. Щефен Хартман следва вътрешния медитативен път, основан на антропософията, пише есета и книги по важни теми, свързани с антропософската духовна наука, медитацията и музиката, ръководител е на клона на Рудолф Щайнер Хаус Хамбург на Антропософското дружество от 2012г. и е новатор е в областта на съвременното музикално образование. Гостуването се състоя по покана на Даниел Захариев (Антропософски кръг „Изис-София“).

Първата среща с аудиторията беше на 30 януари в лекция с музика и дискусия на тема: „Мисията на Рудолф Щайнер и Ита Вегман за човечеството“, посветена на кармичния им път. Харман проследи шест превъплъщения на тези две велики личности, които преминават през времето отново и отново заедно. Достигайки до последното, в което целият живот на Щайнер е път на саможертване – той е дал всичко възможно на човечеството. А на хората ще са необходими още много инкарнации, за да го осъзнаят.

Валдорфското училище „Проф. Николай Райнов“ беше любезен домакин и на второто събитие с Щефен Хартман, на 31 януари, а именно еднодневен семинар на тема: „Философия на свободата“ от Рудолф Щайнер. Тук прозвуча музикална версия на едноименното произведение, композирана от Хартман – за пеене, пиано и говор, вграждайки от всяка глава на „Философията на свободата“ по едно изречение. Слушателите можеха да получат едно различно възприятие и медитативно обръщане към живите мисли на този фундаментален антропософски труд. Хартман винаги вълнува със своя не толкова традиционен, но изключително въздействащ начин за разгръщане на темите. Включвайки музика и медитации в своите лекции, води до едно задълбочено преживяване и разкриване на връзките с духовния свят, повеждайки слушателите по стъпките на едно вътрешно пътешествие към истината и смисъла.

В следващите редове може да бъдат прочетени отговорите на Щефен Хартман на няколко въпроса, възникнали по време на срещата.

В своята лекция „Мисията на Рудолф Щайнер и Ита Вегман за човечеството“ говорихте за едно изказване на Щайнер, в което казва, че ако времената някога станат много мрачни, тежки, материалистични, ще бъде достатъчно на земята да има 12 човека, проникнати от духа, за да бъде спасено човечеството. И после споменахте, че също е говорил за честни антропософи. В тази връзка призивът към аудиторията беше всеки да погледне навътре в себе си и да направи тази самопроверка. Бихте ли разяснили малко повече в тази посока? Как би могло това да се случи?

Хартман: Например, човек работи с антропософията и се занимава с нея, но иска да има успех в света. Човек иска да бъде признат от университета, или пък от СЗО и прави компромиси, отслабва антропософската субстанция. Казва: „О, ние трябва да вървим в крак с времето, искаме да бъдем част от света“. Тук, в този смисъл Щайнер е бил много строг. Това са неговите думи, след Коледното събрание е казал: „Това трябва да спре!“. И той директно е говорил, че антропософите не трябва да се боят действително да ударят в ариманичното, да се сблъскат с него, човек не бива да се страхува, че самият ще бъде наранен. Всеки трябва да си зададе въпроса към себе си: „Колко сериозно вземам това предвид?“. Има едно разтърсващо твърдение. Пред дърводелската работилница до Гьотеанума е имало едно крушово дърво и пейка около дървото. И Рудолф Щайнер е казал: „Когато отново дойда, на тази пейка ще се съберат всички хора, които са ми верни“.

Отново в лекцията споменахте, че сега точно е времето, в което хората да се стремят и събират в духовни общности, превръщащи се в съдове на Граала, в които духовния свят да „излива“ съдържание. Но сега е и време на индивидуализация, хората трудно се събират в единомислие. Може ли да дадете напътствия за този важен процес?

Хартман: Аз мисля, че има нужда от двете – ние трябва и да работим върху себе си. Но много хора днес имат такива проблеми и просто не могат да излязат от това. Имат нужда да получат терапевтична или приятелска помощ отвън. Същевременно когато се влезе в група, също възникват големи проблеми. Тогава отново трябва да се влезе в самотата и да си починеш от групата – нещо като махало. Но аз си мисля, че добрите духовни същества ни помагат когато в една група успеем добре да се свържем. Това мога да го възприема. Сега съм за пети път в България и имам усещането, че израства една субстанция. Това е веднъж в годината, но ритъм и нещо расте.

Още малко в тази посока. Вчера споменахте за етерния интернет и възможността хората да се свързват по един друг, нефизически начин. Това е нещо ново и по мое мнение е нужно да се говори, че такава промяна и възможност съществуват. Може ли малко повече яснота в подкрепа на това твърдение?

Хартман: Етерният интернет за мен се свързва с духовния Гьотеанум. В ететрият свят Гьотеанумът е реалност. Но не е свързан с едно физическо място. Защото когато антропософите работят добре помежду си, може към тях да се добави и етерният, и духовният Гьотеанум. Чрез пожара на първия Гьотеанум, неговата същност преминава в етерния свят и там може да бъде намерен. Разбира се Михаил също е там, както и Видар, също много елементални същества и разбира се много човешки души. И ние можем вътрешно да се свързваме с тях, с това. Всъщност връзката се осъществява чрез добрата воля. И е важно да се говори за това. Защото хората наистина са обсебени от дигиталния свят и интернет. Аз съвсем съзнателно говоря за етерния интернет, но всъщност се разбират съдбовните връзки между хората.

При вас подходът към духовната наука е много интересно преплетен от изследователски дух, музика, феноменология, преживяване през музика. Ще бъде интересно за читателите на „Антропософски вести“ да научат нещо повече за новите начинания, вълнения, изследвания или нещо, което предстои във вашите дейности.

Хартман: Принципно бъдещите планове в някакъв смисъл са малко като тайна. Но аз композирах една музика за историята на Граала и върху четирите срещи на Парсифар със Зигуне. Утре в концерта ще изсвиря две пиеси от това произведение. Може би в бъдеще, другата година, да поработим по тази тема за Светия Граал и Парсифал. Аз мисля, че това би било една много добра работа. Можем да помислим за това, тъй като този целият въпрос е свързан с преобразуването на злото.

На 1 февруари Щефен Хартман изнесе концерт с пиано, в залата на ЕМЕЦ Д-р Лонг. Надсловът беше: „Музика за свободни хора“. По време на концерта прозвучаха Голдберг вариации, BWV 988, сол мажор, на Йохан Себастиан Бах и произведения на Щефен Хартман. Слушателите имаха възможност да се потопят и да преживеят през музиката един своеобразен диалог на миналото и настоящето. Хартман изпълни своите произведения: Епилог към „Философия на свободата“ (2024), „Музиката на Граала“ (2025), „В моята аура аз виждам“ (2024). И като че ли дори природните духове се включиха в атмосферата на това събитие. В този неделен ден снеговалежът в София покри земята с бяла покривка и създаде едно съвсем различно от обичайното настроение, което беше в синхрон с чистите преживявания по време на концерта – с музика, свързваща физическия и духовния свят.

Интервю с Щефен Хартман

Fri, 28 Mar 2025 22:00:00 GMT

публикувано във вестник Антропософски вести 88 бр.

Гостуването на Щефен Хартман в България се състоя по покана на Даниел Захариев (Антропософски кръг „Изис-София“).

Вие за трети път гостувате в България като концертен изпълнител, както и лектор в областта медитациите, представяйки ги в една вълнуваща симбиоза с музиката. Може ли да разкажете малко повече за връзката между медитацията и музиката?

Медитацията е свързана с това да преминем към тишина, да започнем вътрешно да се вслушваме. Аз се научих, че при това голяма помощ идва с музиката. Музиката винаги е в движение. Истинската музика винаги е жива, тя е също език. И всичко това ни помага да влезем във връзка с духовия свят. Т.е. аз се опитвам медитативно да слушам музика, а музикално да медитирам.

Необходимо ли е да се прилага методът ФЕНОМЕНАЛИЗЪМ, за който Рудолф Щайнер говори в GA 151, за разбирането на феноменологията на музиката?

Рудолф Щайнер изгражда всичко върху Гьоте. А Гьоте е един голям феноменолог. Той изследва цветовете, минералите, метаморфозата на растението, метаморфозата в животинското царство. Щайнер се опира на това, поема го и продължава да го развива за свръхсетивни феномени. Красивото и хубавото при музиката е, че тя има физическо проявление, физическа одежда – тоновете, мелодиите, ритмите, хармониите. Но всеки човек може да има и свръхсетивни опитности, ако изследва на спокойствие феномените на музиката. И за мен това е много добър начин да се върви по пътя на изучаването на свръхсетивното възприемане. И още една мисъл относно GA 151 „Човешката и космическата мисъл“ – там Рудолф Щайнер описва 12 мирогледа. Един от тях е феноменализма. Обаче аз бих казал – ти можеш да превърнеш всеки мироглед във феномен. Според мен тогава можеш по-добре да го разбереш.

А можем ли да считаме, че феноменологията на музиката е част от „Феноменология на Духа“ на Хегел?

Не, бих ги разграничил. „Феноменология на духа“ на Хегел почива върху диалектиката. Може да се каже, че Хегел превръща във феномен мисълта. И той винаги мисли в три стъпки – теза, антитеза, синтеза. И това е гениално. По този начин той може да мисли за целия свят, за целия процес на света. Това е един определен метод, който Рудолф Щайнер цени много. Но характеризираното преди малко като феноменология на музиката почива върху чистото възприятие, не толкова върху логическото мислене. И именно заради това бих ги разграничил.

Вие също така пишете книги, свързани с антропософия, медитативен път на познание, музика – едно медитативно звуково изживяване на антропософията. Вашата книга „За съдбата на звуците в нашето време“, Хамбург 2018 г. поставя тази изключително интересна тема. Каква е съдбата на звуците в нашето време?

Това е един много хубав въпрос. Феноменологията по темата съм развил самият аз. И това, което открих е, че тонът минава през 12 фази. Фактически представеното в тази книга за съдбата на тоновете упражнявахме в обучението по „Антропософска терапия чрез пеене“ с Теодорос Ригас. Но аз разбирам съдбата на тоновете и в по-голям смисъл. Защото музиката като същност зависи от нас хората. В предишни древни времена е била свещена. Едва в края на 19 век започва т.нар. забавна музика, след което навлиза електрониката, тя се електрифицира и всъщност се консервира. И това възпроизвеждане по мое разбиране разрушава нещо от съществото на Музиката. Защото музиката е чисто настояще. Част от съдбата ѝ е тя да бъде електрифицирана, дигитализирана и аз вярвам в това, че днес нашата задача е да освободим съществото на музиката например чрез медитации или чрез живи концерти, както се опитах да направя вчера в църквата.

За българската аудитория ще бъде интересно да разбере нещо повече за вашето издателство в Хамбург – „Видар“. Една от лекциите, които представихте е свързана с ролята на това мистериозно същество от скандинавско-германската митология за човечеството. В България Видар е непознат като същност. Може ли да открехнете вратата за читателите по тази важна за настоящето тема?

Издателство „Видар“ създадохме през 2012 г. Торбен Майвалд, Антон Кимпфлер, Щефен Хартман, Йоханес Грайнер – една група от приятели. В трудовете на Рудолф Щайнер има няколко малки места с изказвания за Видар. А те са много важни и значими. И то например в GA121 „Отделните души на народите и тяхната мисия във връзка със северно-германската митология“. Ние изследвахме тези твърдения. Може да се разбере, да се открие, че Видар работи заедно с Михаил и Христос. Аз го наричам по-младият брат на Михаил. Много дълго време той е действал на заден план. Видар много дълго е мълчал и събирал силата за решаващия момент в Залеза на Боговете. И за това говори „ЕДА“ северно-германската митология. Тя описва, че вълкът Фенрих поглъща Один. Один е бащата на Видар, най-висшият бог. И той умира при залеза на боговете. А Видар спасява развитието на света, защото поставя обувката си в пастта на вълка. Това е много особена обувка, направена от остатъци, отпадъци, които се получават при изработването на обувки от хората. Това е един велик митологичен образ. Дълго време може да се размишлява върху него. Аз го разбирам по следния начин – остатъците са от съдбите на хората. Ние можем да ги наречем също нашият потенциал, нашият неизживян живот, който се събира от Видар и от това той прави тази специална, особена обувка. И това е дълбока тайна, че злото не може да погълне, да изяде нероденото.

Вие имате концерти и водите лекции в различни страни. Има ли нещо в българската публика, което е специфично в сравнение с други места по света? Планирате ли още гостувания в България?

Много обичам да идвам в България. Тук усещам връзката с изтока. Във Финландия усещам повече връзката със севера, но също така и откритостта към Русия. В Бразилия изживявам повече качествата на юга и югозапада. Вярвам, че българите са много духовни, въпреки комунизма. Може би е помогнало и това, че Петър Дънов е действал тук. Мен ме интересува също така връзката между антропософията и потока на Петър Дънов. И вярвам, че моята работа в България е като един зародиш, едно семенце за бъдещето. Освен това намирам за много вълнуващо, че този град се нарича София. Със сигурност е свързано и с космическата София. Антропософията също носи София в своето име. Т.е. има много за работа.

Какви са вашите най-близки творчески планове?

От България заминавам за Швейцария, в Аскона, което се намира на границата с Италия. Там ще имам две лекции за музиката в много специален курортен дом. Той е бил създаден от Ита Вегман и аз изживявам там една връзка между музиката и лечебните сили. Наистина се опитвам на много места в света чрез музиката да лекувам и да предавам смелост на хората, да ги стимулирам да вървят по своя път. И в този смисъл аз създадох музика по „Философия на свободата“ на Рудолф Щайнер. Това е нещо много специално. Мисля, че никой до сега не го е правил. От всяка глава написах музиката по едно изречение, за пеене, за глас, а между тях – свирене на пиано, интерлюдии. По този начин „Философия на свободата“ оживява по нов начин и това е моят отговор на проблема с изкуствения интелект, моят дар за стотната година от смъртта на Щайнер, които се навършват на 30 март 2025г. Това ще бъде много специален, важен момент вярвам. Тук въпросът е дали антропософията ще умре или ще възкръсне. И аз ще се опитам през тази година навсякъде да помогна така, че да се появи нова антропософията. И може би догодина тук в България ще можем да продължим тази работата по философия на свободата.

Темите, по които можем да говорим и да разказвате са много, интересни и всеобхватни и разбира се не могат да бъдат побрани в едно интервю. Но въпреки това, има ли нещо, което бихте искали да споделите, нещо което не се е появило като въпрос?

Много се радвам за това интервю. И сега на няколко пъти стана дума, с приятели от тук, че ще бъде преведена една книга на Антон Кимфлер – „Дневни сентенции и нощни размисли“ и аз много се радвам. Това е една много специална книга, пътепоказател за всеки ден от годината, по две изречения. Със сигурност би било едно много добро дело, ако вие я преведете. И може би следващата година когато дойда ще можем да я кръстим.

Сега ще кажа още една важна мисъл относно работата на Антон Кимфлер. В настоящето има много ясновиждащи хора и някои от тях са нещо малко като гуру. Големият въпрос обаче е дали ние успяваме да работим заедно добре и дали ще успеем да създадем една много добра разумна преценка в себе си. Това е много по-важно от разни сензационни откровения. И аз Антони Кимфлер го изживявам като пример да се работи заедно добре с волята и да се създаде една трезва добра преценка, да се научи човек да си я създава. И именно затова много се радвам за този проект за издаване на книга.

Въпросите зададе Цвета Мишкова
Превод Катя Белопитова

Да поемем творческа отговорност за бъдещето с Видар, Михаил и Христос

Fri, 28 Mar 2025 22:00:00 GMT

Три събития с Щефен Хартман

публикувано във вестник Антропософски вести 88 бр.

Гостуването на Щефен Хартман в България се състоя по покана на Даниел Захариев /Антропософски кръг „Изис-София“/.

Щефен Хартман е роден през 1976 г. във Фрайбург, Германия. Той е музикант, композитор, блестящ изпълнител, лектор. Следва вътрешния медитативен път, основан на антропософията и от години е учител по медитация. Пише по важни теми, свързани с антропософската духовна наука, медитацията и музиката. Ръководи клона на Рудолф Щайнер Хаус Хамбург на Антропософското дружество от 2012 г. През 2007 г., заедно с Матиас Бьолтс, основава института MenschMusik в Хамбург, чертаещ водещо новаторство в областта на съвременното музикално образование. Преподава и ръководи института до 2014 г. А през 2012г. заедно с Торбен Майвалд, Антон Кимпфлер и Йоханес Грайнер основава издателство „Видар“. Дейностите, които развива са различни, но винаги под знака на музиката – изнася лекции, води семинари в международен план, има концертни дейности в Германия, Швейцария, Австрия, Финландия, Гърция, Норвегия, Литва, България и Бразилия.

Първата му среща с България беше през 2022г. като гост-лектор по „Музикална феноменология“ в курса по „Антропософска терапия чрез пеене“ с Теодорос Ригас. От тогава три пъти идва в България по покана на Гласовия терапевт Даниел Захариев. Вече е добре познат сред българската аудитория като интригуващ лектор и виртуозен концертен изпълнител. Представените от него теми са изключително интересни, облечени с практическо приложение и конкретни упражнения.

На 31 януари Щефен Хартман изнесе открита лекция: „Истинският дух на нашето време Михаил и неговият по-малък брат Видар – тихият дух на севера.“ Както е видно от заглавието в лекцията беше засегната темата за Видар – божество от скандинавско-германската митология, за което съществуват много малко доказателства, но Рудолф Щайнер говори за него в GA 121. Там единадесета лекция е посветена на този мълчалив архангел и важността му за бъдещето на човечеството – една духовна сила, свързана със завръщането на Христос в етерния свят.

На 1 февруари се проведе семинар: „Важността на сетивното възприятие за човешкото развитие – преживяване и изследване на камъни, дървета и музика“ с медитация и музика, лекция и дискусия, разговори. Участниците имаха възможност да се потопят в сетивни и свръхсетивни изследвания. Тези практически опити и преживявания са изключително важни за взаимоотношенията ни със света и съществата, които живеят там. Защо е необходимо да ги освобождаваме и каква роля играе това за бъдещето на човечеството и земята? Това са важни теми, които стоят пред нас и този подход и общуване с природата дават живи отговори и насоки за ползотворна работа. Както винаги пространството на Валдорфско училище „Проф. Н. Райнов“ отвори врати и топло приюти двете събития.

На 2 февруари Щефен Хартман изнесе Концерт с пиано, в залата на ЕМЕЦ Д-р Лонг, под надслов: „Ако исках да изпея любовта, тя се превръщаше в болка за мен, а ако исках да изпея отново само болката, тя се превръщаше в моя любов“. Прозвучаха произведения на Франц Шуберт, Джийн Сибулиус, Астор Пиацола, както и авторски композиции на Щефен Хартман. Неговите концерти са винаги много интересни и обогатяващи, защото освен прекрасното изпълнение, с начина на представяне, слушателите могат да се срещнат и с феномените, които стоят зад музиката, да възприемат пространствата зад това, което може да бъде чуто.

В последващото интервю Щефен Хартман споделя мисли, планове и интересни теми, по които работи.