Антропософски кръг Изис - СофияМузика за свободните хора
Публикувано във вестник „Антропософски вести“, бр.95
В края на януари и началото на февруари, Щефен Хартман (Германия) за пети път гостува в България. Той е вече добре познат сред българската аудитория като интригуващ лектор и виртуозен концертен изпълнител. Щефен Хартман следва вътрешния медитативен път, основан на антропософията, пише есета и книги по важни теми, свързани с антропософската духовна наука, медитацията и музиката, ръководител е на клона на Рудолф Щайнер Хаус Хамбург на Антропософското дружество от 2012г. и е новатор е в областта на съвременното музикално образование. Гостуването се състоя по покана на Даниел Захариев (Антропософски кръг „Изис-София“).
Първата среща с аудиторията беше на 30 януари в лекция с музика и дискусия на тема: „Мисията на Рудолф Щайнер и Ита Вегман за човечеството“, посветена на кармичния им път. Харман проследи шест превъплъщения на тези две велики личности, които преминават през времето отново и отново заедно. Достигайки до последното, в което целият живот на Щайнер е път на саможертване – той е дал всичко възможно на човечеството. А на хората ще са необходими още много инкарнации, за да го осъзнаят.
Валдорфското училище „Проф. Николай Райнов“ беше любезен домакин и на второто събитие с Щефен Хартман, на 31 януари, а именно еднодневен семинар на тема: „Философия на свободата“ от Рудолф Щайнер. Тук прозвуча музикална версия на едноименното произведение, композирана от Хартман – за пеене, пиано и говор, вграждайки от всяка глава на „Философията на свободата“ по едно изречение. Слушателите можеха да получат едно различно възприятие и медитативно обръщане към живите мисли на този фундаментален антропософски труд. Хартман винаги вълнува със своя не толкова традиционен, но изключително въздействащ начин за разгръщане на темите. Включвайки музика и медитации в своите лекции, води до едно задълбочено преживяване и разкриване на връзките с духовния свят, повеждайки слушателите по стъпките на едно вътрешно пътешествие към истината и смисъла.
В следващите редове може да бъдат прочетени отговорите на Щефен Хартман на няколко въпроса, възникнали по време на срещата.
В своята лекция „Мисията на Рудолф Щайнер и Ита Вегман за човечеството“ говорихте за едно изказване на Щайнер, в което казва, че ако времената някога станат много мрачни, тежки, материалистични, ще бъде достатъчно на земята да има 12 човека, проникнати от духа, за да бъде спасено човечеството. И после споменахте, че също е говорил за честни антропософи. В тази връзка призивът към аудиторията беше всеки да погледне навътре в себе си и да направи тази самопроверка. Бихте ли разяснили малко повече в тази посока? Как би могло това да се случи?
Хартман: Например, човек работи с антропософията и се занимава с нея, но иска да има успех в света. Човек иска да бъде признат от университета, или пък от СЗО и прави компромиси, отслабва антропософската субстанция. Казва: „О, ние трябва да вървим в крак с времето, искаме да бъдем част от света“. Тук, в този смисъл Щайнер е бил много строг. Това са неговите думи, след Коледното събрание е казал: „Това трябва да спре!“. И той директно е говорил, че антропософите не трябва да се боят действително да ударят в ариманичното, да се сблъскат с него, човек не бива да се страхува, че самият ще бъде наранен. Всеки трябва да си зададе въпроса към себе си: „Колко сериозно вземам това предвид?“. Има едно разтърсващо твърдение. Пред дърводелската работилница до Гьотеанума е имало едно крушово дърво и пейка около дървото. И Рудолф Щайнер е казал: „Когато отново дойда, на тази пейка ще се съберат всички хора, които са ми верни“.
Отново в лекцията споменахте, че сега точно е времето, в което хората да се стремят и събират в духовни общности, превръщащи се в съдове на Граала, в които духовния свят да „излива“ съдържание. Но сега е и време на индивидуализация, хората трудно се събират в единомислие. Може ли да дадете напътствия за този важен процес?
Хартман: Аз мисля, че има нужда от двете – ние трябва и да работим върху себе си. Но много хора днес имат такива проблеми и просто не могат да излязат от това. Имат нужда да получат терапевтична или приятелска помощ отвън. Същевременно когато се влезе в група, също възникват големи проблеми. Тогава отново трябва да се влезе в самотата и да си починеш от групата – нещо като махало. Но аз си мисля, че добрите духовни същества ни помагат когато в една група успеем добре да се свържем. Това мога да го възприема. Сега съм за пети път в България и имам усещането, че израства една субстанция. Това е веднъж в годината, но ритъм и нещо расте.
Още малко в тази посока. Вчера споменахте за етерния интернет и възможността хората да се свързват по един друг, нефизически начин. Това е нещо ново и по мое мнение е нужно да се говори, че такава промяна и възможност съществуват. Може ли малко повече яснота в подкрепа на това твърдение?
Хартман: Етерният интернет за мен се свързва с духовния Гьотеанум. В ететрият свят Гьотеанумът е реалност. Но не е свързан с едно физическо място. Защото когато антропософите работят добре помежду си, може към тях да се добави и етерният, и духовният Гьотеанум. Чрез пожара на първия Гьотеанум, неговата същност преминава в етерния свят и там може да бъде намерен. Разбира се Михаил също е там, както и Видар, също много елементални същества и разбира се много човешки души. И ние можем вътрешно да се свързваме с тях, с това. Всъщност връзката се осъществява чрез добрата воля. И е важно да се говори за това. Защото хората наистина са обсебени от дигиталния свят и интернет. Аз съвсем съзнателно говоря за етерния интернет, но всъщност се разбират съдбовните връзки между хората.
При вас подходът към духовната наука е много интересно преплетен от изследователски дух, музика, феноменология, преживяване през музика. Ще бъде интересно за читателите на „Антропософски вести“ да научат нещо повече за новите начинания, вълнения, изследвания или нещо, което предстои във вашите дейности.
Хартман: Принципно бъдещите планове в някакъв смисъл са малко като тайна. Но аз композирах една музика за историята на Граала и върху четирите срещи на Парсифар със Зигуне. Утре в концерта ще изсвиря две пиеси от това произведение. Може би в бъдеще, другата година, да поработим по тази тема за Светия Граал и Парсифал. Аз мисля, че това би било една много добра работа. Можем да помислим за това, тъй като този целият въпрос е свързан с преобразуването на злото.
На 1 февруари Щефен Хартман изнесе концерт с пиано, в залата на ЕМЕЦ Д-р Лонг. Надсловът беше: „Музика за свободни хора“. По време на концерта прозвучаха Голдберг вариации, BWV 988, сол мажор, на Йохан Себастиан Бах и произведения на Щефен Хартман. Слушателите имаха възможност да се потопят и да преживеят през музиката един своеобразен диалог на миналото и настоящето. Хартман изпълни своите произведения: Епилог към „Философия на свободата“ (2024), „Музиката на Граала“ (2025), „В моята аура аз виждам“ (2024). И като че ли дори природните духове се включиха в атмосферата на това събитие. В този неделен ден снеговалежът в София покри земята с бяла покривка и създаде едно съвсем различно от обичайното настроение, което беше в синхрон с чистите преживявания по време на концерта – с музика, свързваща физическия и духовния свят.